extracts /Twilight/

-Аз съм най-добрият хищник на света, не съм ли? Всичко в мен те привлича – гласът ми, лицето ми, дори мирисът ми. Сякаш имам нужда от това!
…
-Сякаш би могла да ме надбягаш – засмя се горчиво той.
…
-Сякаш би могла да ме пребориш – усмихна се нежно той.
Стоях неподвижно, по-изплашена от него, отколкото някога съм била. Никога не го бях виждала толкова напълно освободен от внимателно изградената си фасада. Никога не е бил по-малко човек… или по-красив. Лицето ми мъртвешки бледо, очите ми разширени, стоях като птичка прикована от очите на змия.
Очарователните му очи сякаш за момент заблестяха с безразсъдна възбуда. След това като минаха няколко секунди, те се замъглиха. Изражението му бавно се превърна в маска от древна тъга.
-Не се страхувай – промърмори той, кадифеният му глас неволно съблазнителен. – Обещавам… – Той се поколеба. –- Заклевам се да не те нараня. – Той изглеждаше по-загрижен да убеди себе си отколкото мен.
-Моля те прости ми – каза той сдържано. – Мога да се контролирам. Просто ме хвана неподготвен. Но сега ще се държа по-добре.
Той изчака, но аз все още не можех да говоря.
-Не съм жаден днес, наистина – смигна ми той.

chapter 13

- Ти вече знаеш какво чувствам аз, разбира се – накрая казах. – Аз съм тук… което, грубо преведено, означава, че предпочитам да умра, отколкото да стоя далеч от теб. – Намръщих се. – Аз съм идиот.
- Наистина си идиот – съгласи се той през смях. Очите ни се срещнаха и аз също се засмях. Смеехме се заедно на идиотщината и на очевидната невъзможност на подобен момент по това време.
- И така лъвът се влюби в агнето… – промърмори той. Погледнах настрани, скривайки очите си тъй като се развълнувах от думата.
- Какво глупаво агне – въздъхнах аз.
- Какъв извратен, мазохистичен лъв. – Той се вгледа в тъмната гора за дълъг момент, и аз се зачудих къде са го отвели мислите му.

chapter 13

~ от sironojka на 13/12/2008.