Тъй … опитва се човек да намери няколко хубави книги на българския книжен пазар .. и какво? .. ами – няма ги!
Търся си аз ’451 градуса по Фаренхайт’ – викат ми
“няма скорошен тираж … “
срещали ли сте ‘Марсиански хроники’?
“не … отдавна не е преиздавана”
на Бредбъри значи няма с твърди корици …
“не; само тази … и тази“
да да … знам, ама искам твърди корици.
“ами … това имаме”
А ‘Повелителят на мухите’ на български да го има случайно?
“Кое?”
‘Повелителят на Мухите’
“не … скоро не е издавана тая книга “
‘Breaking Dawn’ би трябвало да я имате с твърди корици … в сайта пишеше, че в този магазин я има.
“не, не сме получавали с твърди корици”
нямате ли някоя от книгите на английски с твърди корици?
“не, не сме получавали”
добре … ще питам в софия … там може да имат …
“може”
май че още неща питах … ама то и това ми стига, за да се възмутя … ц ц ц; как може?! хубави книги – ама с твърди корици ги няма .. то и с меки ги няма .. абе .. срамота!
срамота!
а, и бтв, началото на ’451 градуса по Фаренхайт’:
За него беше наслаждение да опожарява. Особено наслаждение му доставяше да гледа как огънят поглъща, почерня, променя вещите. Докато стискаше в юмруците си медната дюза на маркуча и този огромен питон бълваше своята петролна отрова срещу света, кръвта биеше в слепоочията му, а ръцете му сякаш бяха ръце на чудноват диригент, дирижиращ всички симфонии на огъня и пожара, за да превърне в пепел дрипите и овъглените развалини на историята. Над безизразното му лице бе нахлупен шлем със символичната цифра 451; в очите му проблясваха оранжеви пламъчета при мисълта за това, което ей сега щеше да последва. Щракна възпламенителя и сградата избухна в неутолим пламък, който запали във вечерното небе пурпурни, жълти и черни огньове. Пристъпи напред сред рояка от светулки, докато книгите, размахвайки криле като гълъби, умираха на входа и на моравата пред къщата; докато книгите се издигаха във водовъртежа от искри, които почернелият от пожара вятър отнасяше.
И да са били издавани скоро, тиражът им ще е смешен, така че нищо чудно, че ги няма с твърди корици (кой би инвестирал в това да направи скъпи и без това малкото екземпляри, които ще залежават и ще ги купуват малцина любители на четенето?). Според мен е крайно време хората да се усетят и да отворят малки книговезнички, където да преподвързват продаваните с меки корици читави книги – ще направят невероятен бизнес.
“Повелителят на мухите” е издаван 2003, но пак с мека корица. 451 Фаренхайт излезе тази година от “Бард” като част от “избрано”, но както пишеш, наистина с меки корици, сори
За Хрониките… ами честно казано, и Гугъл не е чувал за ново издание, така че нещата явно са кофти. Макар че може би да са включени в 100-те разказа…
То впрочем именно затова чета основно на компютъра, защото при мен ако нещо не е с железобетонна корица, просто се разпада за отрицателно време. А у нас напоследък май само и речниците се пускат с твърди корици
Щом стигнахме до това “Властелина” са го пускат с меки корици, очевидно работите отиват на зле.
мда, и 100-те разказа съм ги срещала, ама пак са с мека корица.
Аз, бтв, не бих повярвала, че някой би издал Властелина с меки корици и то в една книга всичко … докато не го видях. наскоро обаче, мисля че зърнах и с твърди корици … ама пак беше тухла четворка и не знам до колко качествено е направена книгата.
451 я бях взела от библиотеката – оная колекция на Труд, която преди не знам колко време беше пусната с вестниците, ама сега никъде няма твърди корици, за да си я купя.
сериозно се замислям дали най-добре няма да стане, ако не ида в някоя печатница и не разпитам колко ще ми излезе да ми отпечатат книга – вчера намерих в нета Повелителят, 451 и Марсианските хроники … ама това вероятно няма да е сега, щото и без това нито време ми остана, нито пари
Наблизо до нас има книговезница и най-скъпата книжка излиза 6лв. Но на мен не ми хареса това, че ползват разни изкуствени материали, не работели с естествена кожа