Лош момент от детството … или случката със салама :P

Тъкмо си мислих, че днеска нищо забавни няма да ми се случи, ама Жълтурчето взе, че ме насади на тая игра
Вече няколко дена се каня да се запиша на фризьор, да изляза да пръсна малко пари за бельо и джунджурийки … ама то и утре е ден

Стоях си ей сега и се чудех каква ли ще да е тая случка от детството ми, която на никого да не пожелавам … чудех се … чудех се … и изведнъж спомена ме прасна по главата

Беше много отдавна … или 1994-та или 1995-та … не помня Аз , майка и баба отивахме в Русия. Майка ми нали е от Петербург, та отивахме на гости при роднините. Обаче тогава влакът не минаваше по днешния маршрут: Румъния – Украйна – Русия, а нейде през девет планини в десета … Беларус и Латвия май че бяха замесени.
Едната случка от това пътуване, която си спомням много мътно, е как от майка искаха пари, за да продължим нататък, под предлог, че с паспорта й нещо не било наред и трябвало да се оправи, а всъщност в тая държава просто не обичаха руснаците, а майка нямаше как да откаже, след като единият чичко имаше автомат под ръка … страшна работа (nod) И колкото и фрапиращо да звучи .. аз имам по-страшен детски спомен от това пътуване …

Стоим си ние в купето и по едно време идва един мъж – някакъв вид инспектор … или поне така се е представил … не си спомням. Той разпитваше дали имаме определени видове стока … явно някои са забранени, други им трябвали не знам си какви етикети … И дъра-бъра, пита дали имаме салами, луканки … А аз, който не ме познава – имам вълчи апетит … месо рядко отказвам   като стана въпрос за саламите – наострих уши. Майка вика – имаме; мъжът – можело ли да ги види, дали имали не знам си какъв етикет … не знам си що. И майка кво да прави – инспекция – и извади един салам … ама докато го вадела му паднал въпросния етикет (бахти късмета). Мъжа взе салама,  разгледа го нещо … после каза нещо и единственото, което още ясно помня и ми е пред очите е как хвана салама за двата края, прекърши го на две и си го мушна в чантата! Безобразие! А саламът беше хубав … не някой кучешки … Е такъв рев, както тогава,  не съм ревала!
Едва после разбрахме, че не трябвало да казваме за салама или за каквото и да било друго … ама – след дъжд качулка

Ами да … това ми е детския кошмар – откраднаха ми салама! Точно поради този кошмар 2007-ма, когато пак отивахме в Русия, скрих прилежно всяка луканка, а по пътя даже изядох едната, за да не стане така, че да ми я конфискуват преди още да съм я подушила   … ето и доказателството:

пс: Амиии … Иван ако има какво да сподели по темата „лош момент от детството “ – да заповяда