Август 2009-та

Такааа, реших да спретна една публикацийка де какво и що правих тоя месец …

Всичко започна миналия месец
Стоя си аз на село и поддържам литературния маратон: прочетох „Вампирът Виторио“, няколко разкара на Хайтов, няколко разказа на Бредбъри, дочетох Землемория, както и „Приказки за размисъл“ на Хорхе Букай … мислих да продължа с още няколко книги, но както си спях единия следобед към 14 ч телефонът ми звъни … Гледам – Кристина …

Д: Добро утро
К: Ко прайш ма, още ли спиш?!
Д: Мхм …
К: Абе аз гледам тука едни оферти по морето …
Д: Ааа …
К: Има тука няква за Албена … има и други … Бе, ходи ми се на море …

[...]

Д: Ми хубу, и аз съм навитак – значи ще ходим?
К: Ми да, ама има 2 варианта – да тръгнем още утре или чак към 15-ти …
Д: 15-ти мн далече, значи утре … ами, аз тогава ставам да си стягам багажа за града и да фана рейса … Някой друг да викнем с нас? Тя Величка е на работа – така че ц …
К: Ми то … кой друг ще скочи за 24 часа да се стегне за море …
Д: Мда е … верно

Вечерта хванах рейса за НЗ и на следващия ден – по магазините, че нямах бански, а на море съм тръгнала И на 31-ви в 4 сутринта се метнах на влака за Бургас, в който ме чакаше Криса. От там – на автобус до Приморско Останахме 5 вечер там. Хубаво беше, разбира се на 3-ти разбрах, че съм, приета в Пловдив – английски с испански 1-во класиране, 1-во желание – кво повече да иска човек. На следващия ден Криса видя, че е приета в Софийски – славянска филология. Викам й: Крисо, кой кат нас – хората треперят и чакат класирания – ние си топим задниците в морето

На 5-ти бяхме в Бургас за малко; видях се с Иван … дъра-бъра и айде на влака за НЗ, а Криса – направо към София.

Даниела ми каза, че е приета в АМТИИ (тва е в Пловдив) … и Маня ще учи там, ама както и да е … Та с Даниела решихме да си търсим заедно квартира И още на 7ми сутринта – айдеее към Пловдив в апартамента на леля й. В събота се разкатахме от обикаляне и звънене по телефони за квартири … накрая – нищо подходящо.
В понеделник се записах в университета, след което гледахме обявите на таблото до входа … видяхме една подходяща, звъннахме, казаха ни долу-горе адреса – църквата Св.Неделя. Отварям картата и търся … ама ц …

Д: Бе де е тая църква Св.Неделя?!
Станислав: Света Неделя ли? Ми то аз живея там … да ви заведа ли?

Ние с Даниела – Аа?!

Та накратко – запознахме се с момчето – Станислав .. и решихме да идем до адреса, за да огледаме квартирата.

Охо, вие сега ще ми станете комшийки …
Е па чекай, не е сигурно …ние вече видяхме няколко апартамента и все ц …

По пътя разбрахме че той пее в църковен хор, че живее в къща в двора на църквата, че ще учи теология, че е завършил семинарията, че вечерта щели да ходят да пеят в една църква …

Къде ще пеете?
То е далече от тука …
Колко далече?
В Христо Смирненски … (тва е квартал в Пловдив)
Ахаха, сериозно? Ми то ние сме от там! (апартаментът на лелята на Даниела е в Смирненски)
Така ли?
Значи ще дойдем да слушаме

Отидохме в църквата Св.Неделя. Там Станислав и попът ни попяха – с Даниела останахме втрещени от възхищение! После бяхме на кафе, докато дойде време за огледа …
Тримата разгледахме апартамента – много ни хареса!!! Станислав вика – Мен ако питате, взимайте го … И след още малко обсъждане, след разговор между майката на Даниела и собственика – наехме апартамента Точно до стария град – на 1 или 2 минути от него
Повисяхме малко в апартамента, Даниела и Станислав попяха … девойко мари, хубава, девойко, сипни ми винце, да пия, девойко …
С Даниела се прибрахме в Смирненски и се стегнахме за църквата, където Станислав и хора щяха да пеят. Тръгнахме пешачката, заедно с картата, че не знаехме де точно е църквата … По едно врем си вървим по главния път и гледаме – някой ни маха от отсрещния тротоар Станислав до една кола. Даниела вика – Гледай го бе – изниква като гъба от нищото
Качихме се в колата – там бяха попът от Св.Неделя (с него вече се бяхме запознали) и жена му. Та закараха ни до църквата … там повисяхме до началото на службата.

След края на службата с Даниела се чувствахме духовно ободрени След това – айде към църквата, подбрахме едни другари на Станислав и отидохме на кръчмичка Даниела нещо май се зарибяваше за дискотека – пък аз хич даже .. и в крайна сметка се прибрахме в Смирненски.

На 12-ти аз се върнах в Нова Загора, а Даниела отиде в Казанлък. Аз мислих да си ида на село … обачеееее ..

Петъка, 14-ти, бяхме излезли на кафе с Даниела и Люба .. Даниела нещо спомена, че майка й отивала на Мусала с някаква екскурзия откъм ТЕЦ-а (събота и неделя с нощувка в хижа под върха), та се чудела дали и тя да ходи … аз викам – Може ли и аз?  … Данито каза, че все ще се уреди и така – в 22:30 вечерта стягах багаж за Мусала, тъй като автобусът беше на следващата сутрин в 8 – от Стара Загора

Събота, някъде към 11:30 бяхме вече в Боровец … там се помотахме …

След това се качихме на лифта. Беше суууууупер яко! С лифта стигнахме до хижа Ястребец – 2369 м. и от там пеша 1 час до нашата хижа …

и тук батериите на фотоапарата умряха, а зарядното го бях забравила … ц ц ц! .. и използвах телефона, но 2 мп не са много нещо

Беше студено .. по-малко от 10 градуса .. следобед заваля дъжд! .. стаята ни беше като фризер .. с Даниела спахме на 1 легло, щото и без това бяхме 48 човека за 45 легла … вечерта ядохме в топлата трапезария, където с удоволствие щях да остана да спа .. но уви! … Рекоха си – ако и утре е такова времето – никакъв връх няма да качвам! А Даниела още от преди това бе решила да не се катери. И така – вечерта легнахме в хладилника .. ъъ, стаята де Аз още в следобедната дрямка сънувах кошмар – че отиваме да ядем и има нещо като закусвалня, ама там единствената храна беше салата от топли домати! Ужас!
Нощта беше много неспокойна .. и много , мноооого студена … пък и не беше удобно на легло за 1 човек да спят двама … сутринта се събудих скована- ослушах се, видях че навън е мъгла и рекох – ц, никакво катерене … и се скрих под одеялото…
Мда, ама в 9:30 станах … повъртях се и ми беше скука, та тръгнах на обиколка. Даниела остана в хижата. Тръгнах аз по един .. не точно път, абе – след някви други туристи .., щапам си аз и все по-нагоре отивам, все по-нагоре … викам си – бе я аз да тръгна към върха и да пресрещна групата по пътя и ще се върна с тях … когато ми се наложи вече буквално да лазя на 4 крака по каменната река – бях сигурна че има и друг път към върха През почивките които си правих през 2 минути се снимах

И така – оказах се права когато стигнах „кръстовището“ и видях от де идва другия път, който наистина беше нормален … по-късно разбрах че този, по който аз съм се качила е бил т.н. стръмен маршрут .. мда, тва определено го бях забелязала! На „кръстовището“ имаше прекрасно бистро езеро … сори, не се вижда хубаво .. ама идете си го вижте сами вместо да зяпате снимки!

Покатерих се още малко и срещнах хора от групата .. повисях малко и тръгнах по обратния път – надолу .. Мусала друг ден ще го качвам .. най-малкото когато съм по-добре екипирана … и съм спала на топло …
Следобед вече се бяхме събрали в Боровец, метнахме се на автобуса и се прибрахме

Имах 1 ден почивка, а на следващия – вторник, 18-ти, се стегнахме за концерта на Слави Трифонов в Стара Загора  – нещо, което чаках буквално от години
Беше … как да го кажа … грандиозно! Пък и ще видите, нали ще го излъчат по BTV след време Ето няколко снимки, но не са само от СтЗ и май не само от тази година …

Следваха няколко дена почивка … Обаче се оказа, че в събота – 22-ри имало възстановка на боевете при Шипка. Звъннах на Миро, той каза, че баща му и майка му щели да участват и че той и сестра му щели да ходят. Викам – и аз идвам .. а и Величка се нави Наложи се а отидем с колата, че не бяха останали места в автобуса. На Шипка е страшно красиво! а когато почна възстановката … уау!

Уха, Величко, направо ми иде да се метна и аз с една пушка и да трепя …
Да бе, и аз така!!!

стана ми едно такова … патриотично

хи-хи:

и като за финал: Миро с 2 пистолетчета:

Мдааа, в близките дни мисля да ходя в Пловдив да се нанасям, така да се каже, или поне да си занеса 90% от багажа

Бих казала, че това е един от най-динамичните месеци досега е па нема лошо, важното е купон да става

~ от sironojka на 24/08/2009.